Хромът е вид важен минерал, който е нужен в изключително малки дози, за да може да протича нормална функция в човешкия организъм. Няма точно изчислен механизъм на действие на този елемент, както и не е уточнено количеството за оптимално здраве.
Минералът може да се намира най-често в следните две форми: тривалентна (Хром 3+), за която е известно, че е биоактивна, както и това, че е налична в някои храни.
Хексовалентна (Хром 6+) – токсична форма, която се получава като резултат от индустриално замърсяване. В тази статия се разглежда тривалентната форма на минерала.
Плюсове от употребата на хром
Известно е, че хромът усилва действието на инсулина. Това е необходим хормон за метаболизма и съхранението на въглехидрати, мазнини и протеини (трите макронутриента).
През 57’ година е открито, че едно съединение в дрождите за пиво предотвратява намаляването на способността на плъховете да поддържат нормални нива на глюкоза. Кръвната глюкоза принципно настъпва с напредването на възрастта.
През 1959 веществото хром заема основната роля да бъде една от активните съставки в така наречения “глюкозно-толерантен фактор”. Хромът, също така, участва пряко в метаболизирането на въглехидрати, мазнини и протеини, но са необходими още изследвания, за да се определи пълния му потенциал.
Какво тепърва предстои да открие науката за хрома, е интересен въпрос. Ето и какви са нейните задачи:
- оценка на съдържанието на хром в храните и неговата бионаличност;
- разработване на валидни и надеждни мерки и стойности за прием на хром;
- определяне кога и дали има клинично значимо състояние на недостиг на хром.
Минуси от редовната му употреба
Засега има прекалено малко известни на хората нежелани реакции, които са свързани с прекалено голям прием на хром. Ето защо не съществуват допустими горни стойности. Т.е. на хартия е трудно да злоупотребите с това вещество.
Хромът отдавна представлява интерес за възможната си връзка с различни здравословни състояния. Сред най-активните области на изследванията на веществото са употребата му в добавка за лечение на диабет.
Важно е да се знае, че заради редовна употреба намаляват липидите в кръвта. Това не може да се каже, че подпомага възможно най-много загубата на тегло, или увеличаването на мускулна маса.
При диабет тип 2 панкреасът обикновено произвежда достатъчно инсулин, както бе споменато в началото. По неизвестни причини тялото не може да използва инсулина ефективно.
Заболяването, за което стана дума, частично се дължи на фатка, че мускулните клетки и други тъкани стават частично или напълно резистентни към действието на инсулина. Ефектът е още по-осезаем при хора с наднормено тегло.