Има все повече доказателства, противодействащи на общите страхове относно така любимите геймърски игри (че те са пристрастяващи и насърчават болестни състояния като социална изолация, затлъстяване и насилие). Също така се появяват и нови данни, според които игрите могат да помогнат на децата да развият логически, литературни, изпълнителни и дори социални умения. Досега доказателствата продължават да се засилват, особено по отношение на познавателните ползи от подобни игри.
В един от броевете на American Journal of Play например имаше статия на изследователите Адам Ейхенбаум, Дафни Бавелие и К. Шон Грийн, която обобщава последните изследвания, които намират доказателства за трайни положителни ефекти от видео игрите върху основните психични процеси – като възприятие, внимание, памет и вземане на решения. Повечето от изследванията включват ефекти от видеоигрите за действие – тоест такива, които изискват играчите да се движат бързо, да следят много неща едновременно, да задържат много информация в ума си наведнъж и да вземат решения за части от секундата.
Такива изследвания използват две стратегии – корелационни и експериментални. В корелационно изследване редовното сравнение на геймърите се извършва с някакъв когнитивен тест, заедно с други хора, които не се интересуват от гейминг. Най-доброто доказателство, че игрите подобряват всички тези способности, идват от експерименти, при които всички участници първоначално не са геймъри, а след това някои, но не и всички, са помолени да играят определена видео игра за определен брой часове на ден, за определен брой дни в името на експеримента.
Ето и някои от констатациите, дошли от този вид изследвания:
Подобрения в основните визуални процеси
Петдесет часа видео игри в период от 10 до 12 седмици подобряват чувствителността на визуалния контраст (способността да се различават фините разлики в нюансите на сивото).
Забелязва се и успешно лечение на амблиопия. Амблиопията (наричана също „мързеливо око“) е нарушение, възникващо от ранно детство, в което едното око по същество не функционира. Учените са провели експерименти, в които някои възрастни с това разстройство играели видеоигри за действие, използвайки само болното око (доброто око било покрито). След време те показали голямо подобрение – често до нормално или почти нормално функциониране на окото.
Покачване на вниманието и бдителността
Изследователите установили, че игрите подобряват производителността по отношение на способността да се локализира бързо някакъв целеви стимул при хора, които се разсейват бързо. Това впрочем е тест, който се оказал добър показател за способността за шофиране.
Отчита се още подобрена способност за проследяване на движещи се обекти. Става ясно, че екшън игрите подобряват способността на децата и възрастните да следят набор от движещи се обекти, които са визуално идентични с други движещи се обекти във визуалното поле.
В същото време има намалена импулсивност, тъй като екшън игрите подобрили представянето в тест за способността на хората да се въздържат от отговор на нецелеви стимули. Според учените, любимите компютърни игри помагат и за преодоляване на дислексията. Дислексията, поне в някои случаи, изглежда произтича от проблеми с визуалното внимание. Едно проучване установява, че само 12 часа видео игри са подобрили резултатите на децата с дислексия при тестовете за четене и фонология. Всъщност подобрението било наистина голямо и дори по-голямо от това, постигнато чрез програми за обучение, които били специално предназначени за лечение на дислексия.
Подобрения в изпълнителното функциониране
Изпълнителното функциониране се отнася до способността на човека да разпределя своите умствени ресурси (като възприятие, внимание, памет) по начини, които позволяват бързо, ефективно решаване на проблеми или вземане на решения. Много експерименти показват положителни ефекти от гейминг хобитата върху изпълнителното функциониране.
Така например, изследваните геймъри показват подобрена възможност за едновременно изпълнение на множество задачи. Оказва се, че 50 часа игра на екшън видео игра значително подобрили резултатите от тест, наречен Multi-Attribute Task Battery, който е моделиран след умения, необходими за пилотиране на самолети. Той включва използването на джойстик, за да се запази целта центрирана на екрана, мониторинг на нивата на горивото, реагиране на светлините на арматурното табло и слушане и реагиране при радиокомуникация. Високите резултати на този тест корелират добре с реалното пилотиране.
Учените са забелязали и повишена умствена гъвкавост. Редица изследователи съобщават, че видеоигрите за действие подобряват способността на хората да превключват бързо и без грешки между задачи, които имат противоречиви изисквания.
Подобрения в уменията, свързани с работата
Много проучвания показват, че видео игрите подобряват работата, особено на работни места, които изискват добра координация на окото, внимание, отлична работна памет и бързо вземане на решения. Едно корелационно изследване, например, показа, че видео геймърите са по-добри от не-геймърите в способността да управляват въздушни дронове и са по същество толкова добри, колкото обучените пилоти в това умение. Друго корелационно изследване разкри, че млади, неопитни хирурзи, които също са запалени видео геймъри, надминават най-опитните хирурзи в своята област.
Така че, ако сте родител, който ограничава компютърната игра на детето поради твърденията, които сте прочели за вредни ефекти, изследванията, обобщени тук, могат да преобърнат мисленето ви. По-голямата част от изследванията показват, че твърденията за отрицателни ефекти от видео игрите са до голяма степен митове и че има реални положителни ефекти. А видовете умствени умения, за които видео игрите помагат да се развиват, стават все по-важни в днешния свят.